Музей

През 1891-1892 учебна година в първото Висше училище в София се открива отдел по естествена история, в който д-р Боне Баев започва да чете лекции по обща геология. През 1892 г. учениците от Първа мъжка гимназия подаряват сбирка от 450 минерални, скални и фосилни образци, които поставят основата на настоящите музеи към геоложките катедри в Геолого-географския факултет. Първите закупени образци са инвентирани на 26.06.1894 г. – „Сбирка от минерали, които влизат в състава на скалите” (Колекция „Кранц”).

През годините музеят се е помещавал в различни сгради на университета, претърпял е бомбардировка. През 1953 г. музеят е преместен от сградата на Биологическия факултет в новото Южно крило на Софийския университет, където се помещава и сега. Проектът за експозициите и новите витрини са дело на акад. Ив. Костов, по това време ръководител на катедрата.

Ръководители на музея през годините са изтъкнати български геолози и минералози: проф. Георги Златарски, акад. Георги Бончев, проф. Наум Николов, акад. Иван Костов. В архива на музея се пазят стари описи, ръкописни материали, оригинални етикети на поколения геолози. Запазени са работни материали на преподаватели и студенти към катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми” – акад. Ив. Костов, проф. Стр. Димитров, проф. В. Вергилов, проф. М. Желязкова-Панайотова, проф. Б. Маврудчиев, проф. Б. Алексиев, доц. М. Малеев, доц. В. Младенова, доц. Р. Костов, В. Вангелова, Ст. Бояджиев, Св. Петрусенко, В. Арнаудов, Евд. Найденова, С. Асланян – изследвани и станали основа на множество дисертации, публикации и дипломни работи.

Експозиционната зала на музея е разположена в Южното крило на Университета на площ от 800 кв.м.

В момента във фондовете на музея се съхраняват 16 200 образеца, от които половината са експонирани в 7 експозиции: „Систематика”, „Петрография”, „Полезни изкопаеми”, „Кристалография”, „Регионална минералогия”, „Генетична минералогия – индивиди и агрегати”, „Мемориални колекции”.

Основната цел при експонирането на образците е обучението на студентите от катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми”. Подредбата на витрините е съобразена с учебните програми. Едновременно с това във витрините на музея могат да се видят образци с висока музейна и колекционна стойност. Ценност за музея са:

• Холотипове на открити в България минерали;
• Типови образци от български и чужди вече изчерпани находища;
• Образци от личните колекции на известни наши геолози;
• Образци, изследвани и описани в книги, учебници и публикации на преподаватели и студенти от катедрата.

Музеят предоставя експозиционната си площ за гостуващи изложби по теми, свързани с науките за Земята, учебната дейност на Университета, колекционери и любители на минералния свят, студентски практики и експедиции.

Фондовете и експозициите на музея се обогатяват чрез:

• Закупуване на образци от водещи търговски фирми за минерали: Dr.F.Krantz – Bonn; Al. Stuart Compt. – Paris; B. Sturtz – Bonn; Grebel, Wendler&cie – Geneve; Mineralienhaus Droop – Dresden; Julius Bohm – Wien; Foote Mineral Co – Philadelphia; Steeg&Renter – Berlin; A. H. Petander – Helsingfors;
• Дарения от известни учени и минералози: proff.. Berwerht – Wien; proff. Lacrua – Paris, М. Д. Дорфман – Минераложки музей „Ферсман”, Москва, д- р Фишер – Берлин, д-р Крута – Моравски музей, Бърно, А. С. Поваренных – Киев, проф. Э. М Спиридонов – Москва, проф. В. Вергилов, проф. Богданов – София; от лапидари и др.;
• Събирателска и изследователска дейност на преподаватели и студенти от катедра „Минералогия, петрография и полезни изкопаеми” -….„Сбирките на Института през изтеклата година бяха попълвани предимно с местни материали, събирани от персонала при обиколките из разни краища на страната” – из отчета на проф. Н. Николов, уредник на Института, 1926/1927 г.

Образците са въведени в база данни и комплектовани в колекции по имена, минерални видове и страни:

• Най-богата е колекция „Кранц”, която съдържа 2280 минерални и 2100 петрографски образеца;
• Исторически интерес представлява колекция ”Акад. Г. Бончев” с 72 образеца, събирани и описани в периода 1898-1940 г.;
• Колекция „Берил” съдържа 106 образеца, от които 73 от български находища.